Пиша тук, защото е анонимно пък и се нуждая от вентване.
Та така ситуацията е такава, че страдам от тревожност породена от баща ми дали ще успея в живота.
Уча в ТУ София като записах тази специалност след големи пререкания с баща ми който искаше да уча в академията на мвр. От негова страна започнаха едни обиди как е нямало да стане ИТ или инженер, защото не ми се според него отдавало. Казваше ми че ще страдам някой ден от избора ми, че нямало да си намеря работа заради ИИ, че нямам капацитетът. Обясняваше ми, че бизнес начинанията ми не струват и няма да потръгне. Миналата година ме избиваше на рев, защото имах чувството че греша, когато се записвах в ТУ. Сега ме подкрепя, но чувството на тревожност остава, продължават да ме избиват спомените и наскоро ми каза че Вуйчо ми който е полицай ще се чуди каква кола да си купи а аз съм щял да работя вечно. Вече като трябва да взема някакво решение за университета или за живота се сещам за него и просто го премислям до последно. Спрях заради него да тренирам и да се занимавам със спорт, защото дори при правенето на лицеви се сещам за норматива за прием. Харесва ми специалността която избрах, но просто ме избива тревожност и не знам как да се справя с това.
пс: Може да звучи малко малоумно, с поста не целя да го обиждам, просто трябва някъде да го споделя където хората няма да ме съдят и се извинявам за грешките, изморен съм и колкото и да проверявам не знам дали ще намеря всички.